„Континуитетът и сигурността на планирането, които имахме през годините, вече не съществуват. Дори и сега да има сделка, не можем да очакваме това да продължи завинаги. Утре може да дойде нещо ново.“ Когато Йорг Мозолф, председател на борда на Mosolf Group, в интервю за DFV описва несигурностите в световната търговия, той обърна особено внимание на непредсказуемостта на Тръмп. Той очаква, че накрая ще има производствени премествания. Къде ще се преместят обемите, остава открито – дали от САЩ към Европа или от Мексико към други пазари. За индустрията това означава: маршрути и потоци на обеми остават непредсказуеми
Глобална несигурност принуждава към интернационализация
Както Йорг Мозолф в интервю за Немския транспортен форум обяснява, за да бъде подготвен, той залага на международно присъствие.
„В момента купуваме американска фирма. Това ще ни позволи да съдействаме на нашите клиенти с много по-добри съвети и съдействие, както и оперативна помощ.“
Към това се добавя разширение в Шанхай, както и нови дейности в Близкия изток
– стъпки, които показват колко тясно са свързани логистичните вериги с политическите решения и как компаниите реагират, за да останат оперативно способни.
Комбиниран транспорт: железопътен и корабоплавателен транспорт без надеждност
Все пак притесненията на Мозолф не са само към външния свят. И от вътрешна германска политика той би желал повече от това. Особено ясно го показва при комбинирания транспорт. Неговото мнение за железницата е ясно:
„Получаваме около 30 процента от стоките по железница. Но железопътната мрежа не е надеждна и не е конкурентоспособна.“ Последицата: „Преди имахме 250 собствени вагони за автомобилен транспорт. Тези вагони ги продадохме.“
Също вътрешното речно корабоплаване предлага само ограничени възможности.
„Има само една единствена транспортна линия за автомобилен транспорт, която има смисъл — това е Рейнът с фабриките на Ford в Кьолн и Daimler в Дюселдорф.“
За индустрията това е важен сигнал: политически желаните премествания към железопътни и водни пътища в момента се провалят пред реалността на автомобилната логистика.
Инфраструктура като решаващ фактор за
местоположението
На въпрос за най-големите пречки пред неговия бизнес модел Мозолф отговори без заобикалки:
„За нас това е дългогодишно пренебрегваната инфраструктура.“
Дори ако федералното правителство одобри нови инвестиции, това ще отнеме „най-малко десет години“, докато се изградят нови пътища или мостове.
С оглед на сигурност-политическата обстановка, той подчерта:
„Днес имаме друга ситуация, защото трябва да бъдем и военно подготвени. Сега никой вече не заобикаля темата за инфраструктурата. Как бихме могли да се защитим, ако дори логистиката не функционира?“
За индустрията това означава: инфраструктурата не е просто разход, а стратегическа основа.
Трансформация: електрификация с инициатива от самата компания
Преходът към алтернативни задвижващи системи вече ускорява развитието на компанията.
„Сега в експлоатация са дванадесет електрически товарни автомобили, планирани са петнадесет. Ние също така изграждаме собствена зарядна инфраструктура в осем бъдещи локации за това.“
Теоретично компанията може да доставя 50 до 60 процента от нашата стока на радиус до 450 километра електрически.
Според Мозолф федералното правителство почти не играе роля: „Докато
федералното правителство изгради обществена мрежа за зареждане, ние вече ще сме готови.“ Вместо това той критикува федералните различия:
„Това, което се разрешава в Баден-Вюртемберг, още дълго време не достига до Саксония. Това, което ни трябва, е прозрачност и яснота.“
За индустрията е ясно: който залага на електрификация, трябва предимно сам да изгради инфраструктура за зареждане – и да се сблъска с бюрократични пречки.
Будущите технологии – обективно оценени
И по отношение на водород и автономно шофиране Мозолф заема позиция. Водородните камиони той вижда най-вероятно в дългосрочен план:
„Възможно е след десет или двадесет години. В момента не смятам за целесъобразно да се изгражда втора или дори трета технология.“
При автономното шофиране е подобно. В затворените заводски транспортни вериги е възможно, но „ извън такива затворени системи винаги става дума за въпроса за отговорност“ Докато обаче въпросите за отговорност не бъдат изяснени: „Не.“
Така той дава ясна насока: инвестициите трябва да се съсредоточат в краткосрочна перспектива върху електромобилността, не
